РИА Новости: Как НАТО окупира Балканите

Мы в СМИ
Москва. САЩ и Северноатлантическият алианс привличат към себе си нови и нови територии на Балканите, създавайки по този начин „зони за сигурност“ в условията на „агресивната политика“ на Кремъл, пише експертът от РИСИ Игор Пшеничков за агенция РИА Новости .

Преди броени дни постоянният представител на САЩ при Алианса Кей Бейли Хътчинсън заяви, че НАТО ще продължи политиката на отворени врати за нови членове във военния съюз на Запада. Тя имаше предвид Македония. Съгласно думите й, кандидатите „трябва да отговарят на стандартите на демокрацията и определени военни норми“. Хътчинсън обеща да подкрепи Македония, която „може да стане следващата страна, издържала изпита“.

В както се състои този изпит и кой е преминал през него по-рано? През май тази година „изпитът издържа“ Черна гора – тя бе приета в НАТО. Тази малка част от бившата Федеративна република Югославия беше за пръв път откъсната от Сърбия чрез „референдума за народа" от 2006 г., който представляваше първият тест за лоялност към колективния Запад на Мило Джуканович, който в последните години бе ту министър-председател, ту президент на малката балканска страна.

През 90-те години на XX век, когато бяха в ход войните за разпадането на някогашна Югославия, Джуканович организираше мафиотска мрежа за контрабанда на цигари в Италия. Срещу него бе образувано наказателно дело в Неапол, което така и не бе завършено. Оказа се, че е по-изгодно Джуканович да бъде държан като марионетка на конци. В резултат той отдели Черна гора от Сърбия, а в последните 10 г., както стана ясно, тласна страната към НАТО.

Втората част на „Мерлезонския балет“ се състоя през октомври 2016 г., в деня на парламентарните избори в Черна гора. Тогава Джуканович обяви за опит за държавен преврат, извършен от агенти на Москва, „за да възпрепятстват присъединяването на Черна гора в НАТО“. В резултат в парламента бяха „избрани“ такива депутати, които след половин година гласуваха за членството на Черна гора в Алианса.

Ако някой се съмняваше, че сценарият за държавния преврат е писан от Запада, то след изявлението на прокурора по делото Миловое Кантич всичко стана ясно. Той публично благодари на бриранските и американските спецслужби за помощта в разследването. С други думи черногорските власти, въпреки вековните тесни връзки с руснаци, сърби и черногорци, успешно издържаха изпита за русофобия.

Сега предстои на изпит да бъде подложена и Македония. Очаква се страната-кандидат за членство да провежда русофобска политика на световната арена, да участва в информационно-пропагандни кампании, организирани от САЩ и седалището на НАТО в Брюксел. А за образец трябва да служи Черна гора.

Впрочем, тестовата сесия за Македония вече е започнала. Спонсорираният от Държавния департамент на САЩ Център за изследване на корупцията и организираната престъпност публикува през месец юли статия, в която се посочваше, че служители на руските спецслужби, дипломати и представители на други организации се опитват да се намесят във вътрешните работи на Македония, разпространявайки „информация и дезинформация в интерес на Русия“. Като доказателство бе приведен и някакъв текст на македонски език – без подпис от автор, без имена.

Организаторите на това начинание считат всички останали за идиоти, тъй като провокацията в Македония за руската намеса е като клонинг на „документите за руското досие на Тръмп“, които свидетелстват за намесата на Москва в президентските избори в САЩ.

Към настоящия момент остава загадка как САЩ ще въвлекат Босна и Херцеговина в НАТО. От самото началото на съществуването й страната е разделена на две враждуващи части – Република Сръбска, в която са обособени православни сърби, и федерацията Босна и Херцеговина, в която живеят хървати, изповядващи католицизъм, и босненци, които са мюсюлмани. Хърватско-мюсюлманската федерация се е устремила към Алианса, а Република Сръбска гледа с надежда към Белград и Москва.

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик и подкрепящото го сръбско население се противопоставя на натиска на централните власти в Сараево, които по всякакъв начин се опитват да погазят самостоятелността на Баня Лука – включително като принудиха Република Сръбска да признае, че сръбският език, на който говорят, не е сръбски, а босненски.

Мнозина анализатори твърдят, че процесът на присъединяване на Босна и Херцеговина към НАТО може да завърши с опит за излизане на Република Сръбска от състава на федерацията. Нито колективния Запад, който вижда Босна и Херцеговина в състава на Алианса, нито централните власти в Сараево не може да допуснат подобен развой на събитията. Но и сърбите не могат да останат в състава на Босна и Херцеговина, където се взимат решения против нейните интереси и воля. Този конфликт периодично ту избухва, ту затихва.

Реториката е крайно агресивна и непримирима, което се вижда дори и на страниците на местната преса. И как би могло да бъдат помирени две страни, ако са враждували помежду си векове и тази вражда се е наслоила в незабравими обиди и претенции от времето на Втората световна война и последните въоръжени конфликти в Югославия от 90-те години на миналия век?

Необходима е малка искра, за да се разпали наново конфликтът. Активизацията на процеса на присъединяване на Босна и Херцеговина към НАТО не е искра, а цял факел. Съществува реална опасност от развитието на най-драматичния сценарий.

А Сърбия? Тя е финална точка от плана на НАТО по фактическата окупация на Балканите. В това се състои цялата логика на процеса на разрушаването на Югославия, започнат от Запада през 90-те години на миналия век – да се разчлени страната, да се подчинят отделените от нея части, традиционно настроени проруски, и да се изведат от сферата на влияние на Москва.

В днешно време официален Белград има редица споразумения с НАТО, които правят Сърбия де факто негов член, тъй като страната пое всички задължения на член на Алианса, въпреки че не е такъв и няма право да стане такъв. За формалното присъединяване на Сърбия никой не говори. Подобни изявления са равни на политическо самоубийство.

Превод и редакция:Тереза Герова

НАТО