Директорът на Института за стратегически изследвания при администрацията на президента на Руската федерация ген. Решетников дискутира отношенията между България и Русия от Освобождението до приемането ни в НАТО в интервю с главния редактор на сп. „Руски дом“ А.Крутов в ефира на телевизия „Риси“.

Според известния генерал България не е предала Русия, а по-скоро Русия я е изоставила след разпада на СССР. Той разглежда българо-руските отношения още от времето след Освобождението, минавайки през Берлинския конгрес, когато Запада не позволява създаването на голяма българска държава на Балканите, през двете глобални войни до приемането ни в НАТО и ЕС.

Крутов: Тези дни прочетох статията на някакъв Владимир Дервеньов, жител на Санкт Петербург, д-р на естонското благотворително дружество „East and West Brigde” – той се представя за благоволител на руския народ, а с благотворителна дейност се занимава само в Естония, а и названието на фондацията му не звучи особено по руски. Той твърди, че чрез фондацията си прокарва мостове между Запада и Изтока, интересни неща се случват с такива «борци за руският народ», които «прехвърлят мостове между Запада и Изтока», а мостове между славянските и православните страни се рушат усилено. В статията си Дервеньов, описващ себе си като „блогър“ започва: «Прочетох днес интервюто на ген.Решетников» – днес прочел интервю, което сте дал преди четири години. И той, прочитайки това интервю, взима думите ви оттогава, без да отчита санкциите и въобще ситуацията днес. Не Ви питам за отношението Ви към този бързописец, един офицер никога не би предизвикал подобна еднодневка на дуел. Това, което искам да попитам е: често такива хора преповтарят тезата, че българския народ ни бил предал. Дават за пример как са «воювали против нас и в двете световни войни». Така ли е?

Решетников: Това е едно доста популярно мнение, което аз обикновенно наричам «кухненско» мнение, които или са невежи или по дълга и естеството на своята работа не са се интерсували от дълбочината на проблемите, а са се плъзнали по повърхността. Популярна е фразата, която смятам, че дори не се е появила в Русия, а е била подхвърлена: «България винаги е воювала срещу нас». През Първата световна война – това е така. България се оказва на страната на Тройния съюз от 1915г.

И във Втората световна война България е била на страната на нашите опоненти. Но не е воювала против Съветския съюз. Има ли сме дипломатически отношения през войната, има ли сме и наше посолство в София със всички произтичащи от този факт последствия, включително и резидентура на наши агенти в България, която е била все пак на страната на Германия. Под натиска на Хитлер цар Борис създава два доброволчески корпуса, които да се сражават срещу Русия на Източния фронт. Записват се 76 души…това е направо смешно.

Когато войските ни влизат в България не е имало никакво съпротивления, на много места дори ги посрещат с цветя и оркестри. В края на октомври, 1944 г. Българската Първа армия взима участие в освобождаването на Западна Югославия, Словения в Австрия при Щурма на Виена – като цяло е взела голямо участие в разгрома на противниковите войски в състава на Съветската армия. Затова – да, България е била в състояние на война със Съединените щати, Великобритания – нашите съюзници. Те са им обявявали война, до преки стълкновения с тях не се се стигнало. Освен бомбандировките. Американците са бомбандирали София, разрушавайки всичко наред – това е всеизвестен факт от Втората световна.

Ще приведа няколко факта, за да онагледя защо тъй трудно се развиват българо-руските отношения в някои моменти. Всичко е по-просто, отколкото изглежда. България е била важна страна. Както за Руската империя, така и за Съветския съюз. И сега също и примерът с «Южен поток» само го доказа. Ние се убедихме, че не неможем без България. И когато нашите предци освободиха България от Турско робство граф Игнатиев е предложил една карта на нова България – една огромна територия, в която всички населявали я са говорели български. Те са имали и изход на Егейско море, както и значителна част от днешна Македония. Защо той е направил това? Той е бил поданик на руският император – със сигурност преди всичко е следял нашия интерес.

Без дружески настроена към нас и голяма България на нас ще ни е изключително тежко да си свършим работата. Без България с излаз на Егейско море на нас ще ни е изключително трудно да защитим интересите си и политиката ни в този важен регион, каквито са Балканите. Това е било разбираемо за всички и още от първия ден започва борбата за България. Българите, както знаете, са искали за свой княз Дондуков Корсаков, Черкаски и кой ли още не.

Под натиска на Запада, под натиска на Берлинския конгрес, обаче, се съгласяваме да се даде независимост само на една малка част от България, както и Батенберг – един далеч не типичен представител на Славянския свят да стане владетел. Доста скоро след свалянето на Батенберг на престола се възкачва Фердинанд Сакскобурготски. Веднага започва много яростна борба за България. Изгубвайки Берлинския конгрес ние позволяваме на власт да се укрепят не много дружелюбно настроени към нас политически сили и правителства, които се сформират.

Цялата история между Първата и Втората световна война е борба между русофилските и русофобските партии в България. Русофобските партии са създадени на базата на малки групи българи, които са били търговци още по времето на Османската империя между Истанбул и Европа. Най-вече между Истанбул и Германия. От друга страна – русофилските партии, които са били поддържани от по-голямата част от народа. Доста често русофилите идват на власт, като с помощта на Запада и управляващата династия периодично са ги сваляли от управлението на страната. Българският народ действително е ориентиран към Русия.

Те са русофили. И са такива не заради това, че сме ги освободили от Турско иго, а от само себе си. Нито един паметник, а те са над 400, на наши офицери или войници, загинали за свободата на страната не е повреден, даже всяка следваща година техния брой се увеличава. Спрямо съветските паметници се случват ексцесии – боядисват се, опитват се да ги разрушават, но има и друга страна и за това трябва да се говори: поливат ги с боя, но има хора, които «дежурят» и ги пазят, стоят на «вахта» и ги почистват и ги пазят.

Крутов: По този начин те защитават паметниците…

Решетников: И какво успяха да развалят? Имаше свалени в началото на 1999-те – във времената на пълна бъркотия. Срещу Паметника на Съветската армия има сили, които искат да го махнат, но има и такива, които не са съгласни. И желаещите да го махнат по никакъв начин не могат да го направят. Тук трябва да търсим и своята отговорност.

Нали ние освободихме България? Донесохме им свободата. Погледнете какво се случи след това. Българския народ естествено обича Русия, обичал ни е и преди Освобождението, когато от нас и помен не е имало от нас. Обичат ни още от това време, когато княз Светослав е казал на майка си – Олга Киевска, когато го е питала «Какво толкова търсиш там, на Дунава?!» – «Майко! Та това е нашата родина!». Тук искам да за това русофилство, което обхваща 70-75% от българският народ.

Крутов: Последните данни дори са за 82%… Тук ще добавя нещо: днешният западно-ориентиран президент Плевнелиев заяви, че «българите си остават русофили, но трябва да следват ЕС и НАТО».

Решетников: Да видим това русофилство. Те обичат Русия, ценят я, уважават я, паметник на императора Александър II-ри стои на площада им пред Парламента.

Изведнъж се случва 1917 година и ние им казваме: «Вие сте обичали не тези руснаци, които е трябвало». «Добре.» – българите се съгласили и започват да обичат само съветските руснаци. Минава време, идва 1991 година и ние казваме: «Не, не трябва да обичате съветските руснаци, трябва да обичате новите руснаци.».

Вие разбирате, че малко преувеличавам, но излиза, че ние носим отговорност. И то голяма. Ние сами загърбваме всичко, карайки ги и те да го загърбват.

Крутов: След Втората световна България се развива в тесни връзки със Съветския съюз, почти 90% от промишлеността е била насочена към СССР. Тук Вие говорите за отговорността. Екзюпери, в „Малкият принц” има една хубава мисъл: «Ние винаги трябва да отговаряме за тези, които сме привлекли». Ако ние сме ги привлекли – то те са ни били нужни. Не може просто да го изхвърлиш и да кажеш «Върви, където искаш!». Това се отнася не само за хората, но и за народите и държавите.

Решетников: През 1991-1994 работех в България. За повечето българи това си беше трагедия, които, повтарям, в болшинството си са про-руски настроени. Когато ние ясно им казахме фразата, която използвахте: „Вървете, където искате!”. „Искате в НАТО – добре, искате в ЕС – добре.” Повече ние няма да Ви помагаме, а Запада. Това им казахме и ги оставихме! И до ден днешен не сме се върнали. Ако американците влагат в „демокрацията” в България десетки, дори стотици милиони долари за година, то нашите симпатизанти там са на суха храна. Братята се оказаха в ръцете на тяхната сила и сега ние се опитваме да прокараме „Южен поток”. Там вече управляват Съединените щати, НАТО и Европейския съюз – те командват. В коя друга страна има национално движение на русофилите?!

Крутов: Да, наистина. Знаете ли, бях направо поразен, когато пътувах из България и видях тези хора. В нито една друга страна по света няма такова движение! Бях поразен!

Решетников: Това лято се събраха между 18 и 20 хил. души…И все пак има политически и народни сили, които не се предават, отбиват атаките. А ние, някак си, не им помагаме…а в друга страна просто няма такова нещо. Как можем да казваме, че българите са „предатели” и „сами си избират хората”. А ние кого избрахме през 1990-те години?!

Крутов: Елцин…всички гласуваха! 90% подкрепа за него…

Решетников: Всеки един сърбин, българин или черногорец ще ни каже – „Вие ни предаохте”. Е, как да наречем българите „предатели”? Какви предатели са те? Трябва да разбираме как се случват процесите, от какво са породени и какво във действителност се случва, най-вече у нас. В нашите политически кръгове не се оценява достатъчно значението на България за Русия. Ние трябва да се поучим от граф Игнатиев.

Леонид Петрович Решетников е роден на 06.02.1947 г. и е руски историк и генерал от външното разузнаване.През 1970г. завършва Харковския държавен университет, а след аспирантура в Софийския университет (1971-1974) е Кандидат на науките.След това работи в Академията на науките на СССР до 1976г. До 2009 г. служи във външното разузнаване на Русия. От 2009 г. с указ на президента на Руската Федерация оглавява Института за стратегически изследвания на Русия. Почетен професор на Приднестровския държавен университет Т.Г.Шевченко, носител на Орден за Мъжество, ордена на княз Димитри Донски (IIст.) и др.

Източник: alterinformation.wordpress

BIG5.BG