Руските войски вече са частично изведени от Сирия, но веднага след това пламна Нагорни Карабах. Според някои западни медии, ако [руският президент Владимир] Путин не беше одобрил операцията в Сирия, то след падането на режима на [сирийския президент Башар] Асад, всички тези бойци щяха да се озоват в Кавказ през турския коридор. Тогава те щяха да могат да ударят нашата база в Армения чрез Нагорни Карабах. Мислите ли, че това са просто теории или в тях има логика?

Л.П. Решетников: Разбира се, че има логика. И тя е основополагаща. При всички положения ние трябва да разглеждаме продължилия 4 дни конфликт в района на Нагорни Карабах именно в ракурса, който Вие посочихте. Не е въпросът дали са виновни Азербайджан или арменците… Не! Тук всичко е много по-сложно и сериозно. След Сирия Кавказ действително стана и продължава да е цел на радикални ислямистки сили. И не е изключено зад тези сили да стоят интереси, които съвсем не са ислямски.

Те, тези сили, имат интерес Русия да се разпадне и на първо място да ни създадат проблеми. Случилото се четиридневно противопоставяне бе повлияно и непосредствено стимулирано от тези сили. На първо място, не бива да се забравя негативната роля на Турция. Тук присъстват и САЩ. И никой не би се впуснал в конфликт без съгласие, идващо отвъд Океана. Но те се впуснаха! И така разкриха посоката на следващия удар. Ако Русия сега не беше нанесла превантивен удар по „Ислямска държава“ (ИД) в Сирия, Сирия щеше да попадне под пълния контрол на екстремистите.

Следващата им кампания щеше да бъде в Кавказ. И това направление би подкрепила и Турция. За нас загубата на Армения и Северен Кавказ щеше да се превърне в огромен пожар, който щеше да дойде до Ставропол. Този пожар се готвеше и той остава част от тези планове. Ние, Русия и нашето ръководство, трябва постоянно да имаме това предвид. Кавказ в момента продължава да е главна цел на антируската дейност на всички световни сили. А Русия остава единственият православен самостоятелен „остров“ в света.

Що се отнася до Карабах, не бива да падаме до нивото на въпроси от рода на „кой е виновен“. Не! Всичко това бе подготовка, репетиция и проверка на силите, както и проверка на реакцията на Москва. („Как ще реагират Москва, Ереван, Грузия, Турция?“).

В Сирия защитихме алевитите, както и християните – православни и не само, и умерените мюсюлмани, сунитите и шиитите, страдащи от религиозните фанатици. Армения е християнска страна. Южна Осетия, където също се застъпихме за интересите на местното население, също е населена с християни. Може ли да се каже, че християнството и неговата защита в света са се превърнали в някакъв императив на руската външна политика?

Л.П. Решетников: Бих казал, че през последното десетилетие Русия като цяло избягва да гради каквито и да било алианси и съюзи – особено военни и военно-политически. Но задачата да се защитава християнството и религиозните свободи в някаква степен действително излиза на първи план в руската политика. Между другото, става въпрос и за руското общество, което споделя тези възгледи. Сега, в нова Русия, за разлика от СССР, където за това не можеше да става и въпрос, това отново е една от най-важните геополитически задачи.

Близкият Изток е тясно свързан с Централна Азия. Като пъпна връв тръбопроводи свързват Средна Азия с Близкия Изток. Американците постоянно измислят някакви нови, настъпателни инициативи в този район, при това всеки път им дават гръмки и кухи имена: „Уверена сила“, „Орлов полет“ и т.н.

Л.П. Решетников: Що се отнася до Средна Азия, и в руската преса, и по телевизията на този район се отделя много малко време. Работата е там, че Средна Азия остава територия, усвоена от руски православни хора. И това бе масова инициатива. Сега там са останали много малко православни. Неотдавна прочетох интервю с епископа на Таджикистан. И той цитира следните цифри: преди 25 години 70% от населението на Душанбe е било рускоезично. А в момента е останал само 1%!

Представяте ли си мащаба на отдръпването ни? Но тук изобщо не става въпрос за нашественици – за военни контингенти, както при американците, които изпратиха там 20-30 хил., създадоха тревога у населението и си тръгнаха. В нашия случай си тръгнаха хора, наше население, което усвояваше тези територии и възпитаваше/обучаваше местното население. Приносът на нашите хора в развитието и на Казахстан, и на Туркменистан, и на Киргизстан е огромен! А сега си тръгнахме оттам!

Тръгнахме си, защото дълги години Русия и руското ръководство изобщо не обръщаше внимание на нашите хора там. И тези хора станаха обект на гонения. Да си спомним гражданската война в Таджикистан. Да си спомним как руснаците първо бяха изтласкани от областта на културата, бяха въведени всякакви ограничения. След това изгониха руснаците и от апарата на държавните структури.

Така бе създадена благоприятна обстановка и всички условия за дейност на сили, които са враждебно или неприятелски настроени към Русия. Там започнаха да проникват различни неправителствени фондации и организации. В същото интервю с епископа на Таджикистан става ясно, че дори в далечни и неизвестни в Русия таджикски населени места вече има американци! И интересно с какво се занимават? Създават фондации. Помагат на своите стипендианти.

Появяват се някакви собствени организации. Така се създава мрежа, която би гарантирала реализацията на всички тези „блестящи“ операции, а именно: усвояване и контрол, по-нататъшно привличане на цялата Средна Азия към тяхната сфера на влияние. Трябва да се каже, че ръководството, поне на някои от тези страни – бившето ръководство на Киргизстан, на Таджикистан и др. поощрява тази политика заради притока на капитали, които, за съжаление, се харчат отново много често за лични нужди.

Така че в момента Средна Азия за нас [Русия – бел. ред.] е в известна степен център на напрежение. Рускоезичната маса в Казахстан се сви силно, а в други държави на практика изчезна. В тази празна клетка се настаниха нашите недоброжелатели, които се стремят да подчинят всичко на своя политически контрол. Този регион е преддверие към нашия Сибир. Може би знаете, че американците имат доста големи планове за Сибир. Това вече се прокрадва дори в пресата – в случаите, когато американски политици говорят открито, че е несправедливо такава гигантска територия да принадлежи само на една държава.

И така, всичко се прави с цел да се създаде база на едно много важно направление – Средна Азия. През този регион минават тръбопроводи с енергоносители. Да, американците планират именно там да прокарат своя т. нар. „копринен път“ през Средна Азия. И така се появява нуждата ръководството на всички тези държави да се държи под техен контрол. Трябва само да се каже: САЩ продължават да са водеща икономика в света, но и те в момента са ограничени финансово: трябва да се занимават с Либия, Сирия; не знаят какво да правят с Ирак.

Продължават да не знаят какво се случва с Русия и какво се случва в Средна Азия. Налага им се и постоянно да мислят за Китай. И тук Русия би могла, според мен, да се завърне по-активно в Средна Азия. Не е нужно нито да завладяваме територии, нито да контролираме правителството. Трябва да развиваме хуманитарно и икономическо сътрудничество и да подкрепяме нашите хора, останали там, които са в тежко положение.

Важно е да се завърнем като водеща сила. Нашата дума трябва да тежи, за да може ръководителите на тези или онези държави да разберат, че ограничаването на руснаците не е в техен интерес. Има и виждане, че ако не тръгнем по този път, независимо от всички трудности, които САЩ изпитват, те все пак ще намерят начин да се закрепят в този район. И така Русия ще бъде обкръжена от юг и ще настъпи ситуация на кръгова отбрана.

Не смятате ли, че Русия е талантлив ученик на гурутата, измислили „Харвардския проект“ след Отечествената война? Първият опит да се използват религиозните и етнически противоречия като несмъртоносно оръжие направиха американците веднага след края на Втората световна война, като приеха проекта на Хаусхофер и Гес в Мюнхен. Тогава бе събрана група от експерти по идеологическа борба, която проучваше особеностите на съветското общество. На върха на айсберга работеха радиостанции, които излъчваха в Русия. Те се стремяха да повлияят върху съзнанието на хората в страната, като изменят идеалите и ценностните им ориентири. И, между другото, успяха в значителна степен. Ако нашите опоненти действаха с подобни методи, може ли да се смята, че Русия се е научила от грешките си и в момента обмисля възможността да използва „мека сила“. Според американската класификация този метод се смята за дългосрочно по-ефективен от директната военна намеса. Бихме могли да внедрим руския език, да върнем престижа на нашето образование, да подкрепяме единоверците…

Л.П. Решетников: Да! Това е нашата задача: руският език, нашата съвместна история, културни връзки… Всичко това трябва да се възражда не „на парче“, а повсеместно. За съжаление, в тази област Русия като държава действа лошо, неповсеместно, а често и просто с обратния резултат. Нямаме достатъчно фондации, институции, търговски организации, които да работят в тази посока. Те са много, много малко! Току-що наша делегация се върна от Армения, където проведохме младежки конкурс. Постоянно присъстваме там. Връчихме дипломи и премии, проведохме семинар, имахме изяви…

Но при все това нашите арменски колеги казват: „Малко е!“. Тези мероприятия са евтини. За тях не трябва много разходи. Но по някаква причина не ни стигат пари. <…> Трябват ни средства за най-елементарна работа в Средна Азия. Опитваме се да работим в Таджикистан, Киргизстан, Казахстан… <…> В същото време същите тези американци, макар и много по-далеч географски, присъстват в Средна Азия много по-плътно от нас. Именно в хуманитарна посока. Дори и китайците присъстват по-силно. Разбира се, нашата църква присъства там, независимо от трудностите. И в момента това е единствената постоянно присъстваща сила. Така че нашите опорни точки са посолството и църквата.